Историческо наследство

 МОСТЪТ НА РЕКА МАРИЦА

  Мостът е единственият напълно запазен елемент от някогашния цялостен комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам.
Той е построен по нареждане на Мустафа паша, везир на султан Сюлейман І Великолепни /Сюлейман Ел Кануни/. Годината на построяването 1529г. е предадена с числените значения на арабските букви в послените две думи на надписа на моста: хасана абадие, т.е. вечно добро дело. Така, едновременно със строителството на моста, Мустафа паша бил възприет и като основател на новото селище Свиленград наричано по турски Мустафа паша кьопрюсю т.е. "Мостът на Мустафа паша". Дължината му е 259м.,ширина 6 м. Застлан с гладко издялани камъни, на времето той е имал 20 красиви свода. Парапетите са от цели камъни. Броят на всички парапетни блокове на моста е 706, по 353 от двете страни. Надписът  за построяването на моста е релефен на мроморна плоча, поставена на издигнат в средата на моста  парапет, висок 6м. Плочата с надписа е наричана от населението тареха, тарих т.е. история. Преводът на надписа гласи: "Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на султан Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техният везир Мустафа паша - бог да го покровителства за това, което създава. И то /построяването на моста/ бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело".

СТАРА ТУРСКА БАНЯ

След изграждането на каменния мост на река Марица през 1529 г. в близост до джамия, имарет и кервансарай е построена старата турска баня. Тя е обслужвала махалата от предмостието и отсядащите в кервансарая пътници.Като инициатор за строежа на целия комплекс историческите извори сочат Мустафа Паша - везир на Селим I и Сюлейман  I , зет на Селим I. Целият ансамбъл от сгради е бил с оловни покрития. Най-вероятно на това място е имало по-стар хамам/16 век/ тъй като видимо от градежа на сега съществуващия, този е по-късен/19 век/.

ЦЪРКВАТА "СВЕТА ТРОИЦА"

Църквата е построена с доброволни пожертвования през 1834г. на мястото, където вероятно е било културното средище на българското населенение по онова време. Построяването на църквата е било дело на българите от трите махали на града Баяндър/благородник/, Канакли/предградие/ и Гебран/неверник т.е. християнин/ и затова може би е наречена "Св.Троица". При опожаряването на града през 1913г. църквата също изгаря, но формата и била запазена при възобновяването.През 1847-48г. към църквата е построено първото светско училище в града. Днес то носи името на един от своите основоположници и главен учител Христо Попмарков. 

   
УЧИЛИЩЕ "ХРИСТО ПОПМАРКОВ"

 Най-старото училище в Свиленград. Създадено е през 1848 година като училище за "светски науки". Носи името на един от своите основоположници и главен учител тук – Христо Попмарков. През учебната 1872/73 година тук главен учител е бил Иван Вазов. Открива се и девическо училище през 1870г. с учителка Мария Григорова.



ПАМЕТНИКЪТ  НА ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ

  Намира се  на площад "Свилена". Построен е в памет на загиналите  във войните герои от Свиленград и общината. Върху гранитните му стени са изписани над 100 имена на хора, пожертвали живота си за свободата.



ГРОБНИЦАТА В С.МЕЗЕК

 принадлежи към едно от най-монументалните съоръжения от този тип, открити в земите на древна Тракия.
Гробницата представлява внушително съоръжение, ориентирано в посока изток -запад с вход от към изток.Тя е изградена от големи, добре обработени каменни блокове. Градежът е на "суха зидария", без хоросан. Блоковете за свързани помежду си с железни и дъбови скоби. Общата и дължина е 29.95м. Дромусът /коридорът/ е дълъг 20,65м., широк 1,55м. и висок 2,40 - 2,60м. От него последователно се влиза в две камери /преддверия/ с правоъгълен план , след които следва кръгла камера с кошеровиден купол.
Гробницата е използвана многократно, броят на извършените погребения е не по-малък от 4. Погребани са били представители на тракийската аристокрация. В нея са открити множество предмети от злато, сребро, бронз, желязо, стъкло, фаянс и глина. Датират се от IV - III в.пр.Хр.    


 СРЕДНОВЕКОВНАТА КРЕПОСТ КРАЙ С.МЕЗЕК

На запад над с.Мезек, се издигат руините на една от най -добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Стените и ограждат площ от около 6,5 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м. изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън са прошарени с два четириредови пояса от тухли. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули, пет от които разположени на южната ктепостна стена - най-уязвимата.
Построяването на крепостта трябва да се отнесе към края на XI и началото на XII в., вероятно по време на управлението на Алескей І Комнин.
Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била пренадназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири. Крепостта е била разрушена значително около 1900 г. когато от стените й са взети камъни за строежа на турските казарми в Свиленград.



КРЕПОСТТА БУКЕЛОН

Село Mаточина е разположено до българо-турската граница, на десния бряг на река Тунджа. В северния му край се издига стръмен хълм достъпен само откъм селото. Тук е имало преградна стена, от която сега са останали само следи. На 50 м. от нея, нагоре по хълма, е почвала крепостта Букелон - най-близката охрана на Одрин от север. Тя е една от най-добре запазените военни постройки у нас.
Крепостта, която опасва билото на хълма, е широка около 65 метра и е дълга 150 метра. От нея най-добре е запазена защитната кула при входа и част от двойния крепостен зид при вратата. Кулата и стените са градени от ломени камъни и пояси от 4 реда тухли споени с бял хоросан. Тя  е била издигната на  три големи етажа. Последният етаж с полуцилиндрична форма е служил като малък параклис, в който се черкували обсадените защитници на крепостта. Бойниците са разположени от всички страни, а  до тях се е стигало посредством дървени стълби.
Крепостта е построена през римската епоха. Тук край Букелон  през 387г. се е провело голямо сражение между войските на император Валент и готите. То завършва с пълен разгром на римската армия, а императорът загива в боя. Крепостта е използвана и престроявана през вековете. Строителната техника- смесена зидария с декоративни тухлени пояси и бял хоросан - ни подсказва епохата между XII-XIV век. В страни от входната врата    е вграден  кръстов тухлен монограм на владетеля й от XIV в. Буквените знаци сочат името Михаил. Известно е, че към 1328 г. българският цар Михаил, воювайки срещу Андроник III, достига чак до Димотика. Възможно е по време на този поход българският цар да е възобновил набързо крепостта.
Близо до тази крепост  на 14.04.1205г. българските войски, водени от цар Калоян, разбили рицарската армия на латините и пленили техния император Балдуин Фландърски. Пленникът бил отведен в Търново, където умрял през 1206г.   По време на турското владичество крепостта загубва значението си и запустява. През 1664 г. тук ловува султан Мохамед IV, от чийто дневник научаваме, че крепостта и селото под нея се наричат вече Фикла.

СКАЛНА ЦЪРКВА ПРИ С.МИХАЛИЧ

Скалната църква при село Михалич е единствената в България с уникална трихонкална форма. Цялата  е изрязана /издълбана/ във варовикова скала. В план тя представлява същинска засводена трихонкална църква, сякаш е градена от обикновен строителен материал. Вътрешното й пространство се  възприема като кръстовидно-куполно. Конхите са с почти еднакви размери: двете странични са дълбоки по 4 метра и широки 3,60 метра, а източната е 4x4м. Дясната страна на последната е разширена поради окъртване на скалата , за което не може да се каже дали е станало още при оформянето на църквата. Това окъртване сега е запълнено със стеничка, изградена от ломени камъни. В дъното на източната конха /апсида/ е направен олтар - стена от плочести камъни, висока 0,80 м., ширика в средата 0,85м.
Стремежът на строителите, скалната църква да наподобява градена, стига до там ,че в средата й е издълбан централен купол с диаметър 5,5м. и височина от пода 6м. Църквата има и други архитектурни елементи, характерни за градените постройки. Вместо тромпи или пандантиви, които биха окръглили четвъртитото пространство между конхите, над които стои куполът, тук от двете страни на източната конха на 2,60м.от пода има капители на колони /или пластири/. Те са изградени около 30см. поставени в ъгъла, изрязан между източната и страничните конхи. Този ъгъл е образуван от двете стени, широки по 90см.Така е постигната илюзия, че куполът е носен от клони. В ъгъла между източната и лявата конха е издълбан кръст, с разширени навътре рамене, висок 0,30см. Други изображения или стенописи по стените няма. Подът е направен върху скалата, върху която има натрупан тънък слой /до 0,10м./ пръст.
    Всички усилия да се намерят някакви по-точно датиращи указания се оказаха безуспешни. Отвън около църквата, по повърхността има незначителни фрагменти от ранносредновековна керамика, а в близката околност- следи от стари селища от различни епохи. Скалната църква при Михалич се отличава от всички скални църкви у нас по своята сложна, трихонкална форма, която на балканския полуостров е застъпена само в градените сгради, познати още в античната епоха и при църквите в ранновизантийското строителство. Тя вероятно е направена в неспокойните години около X в. Скалните църкви, манастири и монашески скитове са дълбани по скалите от монаси и отшелници, последователи на различни ереси, които са така многобройни по това време.

СКАЛНА ЦЪРКВА ПРИ С.МАТОЧИНА

Тази скална църква е изсечена на 2 км югозападно от село Маточина в скалисто възвишение. Датирана е от 10 век. Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през малък, също така засводен коридор. Общата дължина на съоръжението е 14,05 м., а само на коридора - 4,20 м. Височината на свода е 3 м. Вляво от входа в скалата личат изсечени стъпала, водещи към билото на възвишението, в което е разположена църквата. Там са запазени следи от издълбани в скалата гробове.