5 ОКТОМВРИ – ОФИЦИАЛЕН ПРАЗНИК НА СВИЛЕНГРАД

НА 5 ОКТОМВРИ 1912 ГОДИНА ГРАДЪТ Е ОСВОБОДЕН ОТ ТУРСКО РОБСТВО СЛЕД ПЪРВАТА ПОБЕДА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА – ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ВРЪХ ШЕЙНОВЕЦ В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ


Из “Миналото на Свиленград.История на града до 1913 година”от Анастас Разбойников и Спас Разбойников
Авторите са очевидци и свидетели на паметните исторически събития



…Съединенията на Втора армия, които трябвало да обсадят Одринската крепост и обезвредят гарнизона й, на 4 октомври били съсредоточени недалеко до границата. Войната била обявена, българските войни се насочили на север, северозапад и запад към Одрин, но далеко от Свиленград. Някои свиленградчани обаче разбрали, че нещо става, като видели още рано сутринта в тъмно в Родопите сигнал – някакъв таен огън на връх Курткале, сега Шейновец / висок 704 м /. Този връх, както и останалите, се вижда от града. На връх Шейновец имало укрепен турски пост и по-малки постове по околните върхове. Тези постове водели наблюдение на обширното пространство, а и също имали задача да охраняват пътя за Одрин, между двете реки – Арда и Марица.
Още по време на съсредоточаването на войските било решено да се атакуват и превземат бързо с изненада граничните постове и Курткале, за да се обезвредят и да се всее смут и страх всред турските поделения. Атаката е възложена на 30 пех. Шейновски полк. Полкът се попълваше с войници от Харманлийско, Малкотърновско и Чирпанско, все гранични райони, та много от войниците познаваха границата. Командирът на полка назначил атаката да се извърши от 2-ра дружина, с 2 роти от 3-та дружина, командувани от майор Стефанов. Били проучени обектите и особено връх Шейновец. Установило се, че е достъпен по една труднопроходима пътека от изток. На 4/17 октомври, в 21 часа през нощта (срещу 5/18 окт.) Осма тунджанска дивизия получила заповед, че войната е обявена и че началото на военните действия се определя 7 часа сутринта на 18 октомври.
В 2 часа и 10 м. сутринта на 5/18 октомври колоната, която ще атакува връх Шейновец, тръгнала – най-напред с водачи от село М. Градище, доброволци от 7-ма рота и взводовете, а след тях останалите поделения, включени в бойния ред за овладяването на височината. В 5 часа сутринта доброволците и 7-ма рота приближили поста на седловината - пътя Мезек – М.Воден, от която е трябвало да започне възкачването и атакуването на Шейновец, граничните кучета започват да лаят. Доброволците с прибежки обграждат поста и прекъсват телефонната жица. От върха се извиват нагоре две ракети – първата зелена, втората червена, турците откриват силен пушечен огън. Седма рота стига първата стена и я прехвърля. Турците стрелят непрекъснато и използуват ракети за осветяване на околността. За преодоляване съпротивата на 7-ма рота е изпратена помощ – по един взвод от 5-та и 8-ма рота на дружината. Ротите се провират между скалите и храсталаците, мълком, без изстрел и доближават до последната стена на самия връх. Зазорява се. Очертават се предметите. Предните войници откриват огън и с вик “ура” се катерят по камъните и се насочват срещу поста. Турците започват да бягат през една тайна маскирана скална пресечка, като остават убити 15 войници и един офицер и няколко ранени. Върхът е превзет в 5 ч. и 40 мин. Превзети били и другите височини, Чадъртепе, Острите камъни, Нишан агач, Кюляфтепе, а в 9 часа пада и върхът Тазтепе с Лобът…
… не след много време силен гръм разтърсил града . След няколко минути – още един гръм. Но скоро се изяснило какво е станало. Последните оттеглящи се турски войници направили опит да разрушат моста на р. Марица с динамит, но за щастие били нанесени малки повреди. Вторият взрив бил за разрушаване на военните фурни. В града нямало вече турска власт…
… Всички тичат към центъра – чаршията: мъже, жени, деца. Какво става? Идат ли български войски? Защо не идват? Започна да се говори, че идва кавалерия. Изведнъж откъм каменния мост чуват тропот на копита, отскачат искри: два ескадрона в кариер минават край чаршията пред смаяния народ, който радостно и неудържимо ги поздравлява. Гвардейците са с голи шашки, стройни и буйни като конете им. Нейде зад рида Якъка, на шосето за Одрин, предната гвардейска колона се сблъсква с турски засади. Един гвардеец родом от с. Момково, красиво момче, което някои свиленградчани познавали, тук паднало убито.
Според заповедта, 8-ма Тунджанска дивизия, към която били придадени два ескадрона от Гвардейския полк, заел Свиленград. “Захващането и запазването на моста е крайно желателно.” Мостът бил с незначителна повреда и бил веднага използуван. Към 13 ч. 1-ва бригада от дивизията (30 и 10 полкове), заедно с щаба на дивизията, минали границата. Щабът на дивизията се установил до турския пост “Трите чуки” в близост до гарата.
Гвардейските ескадрони влезли в града. В 16ч. и 30 мин. на 5/18 окт. 1912 г. Свиленград бил освободен.
… Сутринта на 6/19 октомври в Свиленград командирът на 8-ма Тунджанска дивизия генерал Кирков, с офицерите от щаба, били тържествено поздравени от населението, начело с духовенството, което му поднесло хляб и сол. В църквата “Св. Троица” бил отслужен молебен за победата на българското оръжие.

ЧИТАЛИЩНО ДЕЛО